Какво представлява лечението на диабет?

Захарният диабет е хронично заболяване, което продължава в продължение на целия живот. Има периоди на подобряване и влошаване, които се редуват. Общата продължителност на диабета може да бъде различна. В миналото при младите хора болестта е имала изразен злокачествен ход и болните от захарен диабет са умирали от една до три години. Най-често смъртта е настъпвала в кома. Днес инсулина и противодиабетни средства са най-разпространената терапия за лечение на диабет. Лечението с тези медикаменти може да продължи живота значително дълго. Тази терапия по-скоро удължава живота на болните, но не ги излекува напълно. При лечение на диабет инсулина си инжектира. Оттук идва израза “инсулиново лечение”.

Сега нека се спрем на това как точно действа инсулиновото лечение. Винаги трябва да има равновесие между инсулина и кръвната захар. В човешкото тяло инсулина се секретира от задстомашната жлеза(панкреаса), която се намира до дванадесетопръстника. Ако панкреаса функционира правилно, то се осъществява обратна връзка, която спомага за постъпването на точно определено количество на инсулин в кръвта. Количеството на инсулин, което ще постъпи в кръвта зависи и от въглехидратите, които сме поели с храната. Неправилното секретиране на инсулин може да се дължи на редица фактори - смущения в жлезите, които отговарят за вътрешната секреция, наличие на стрес, наследствени причини или грешка в храненето. Поради изброените фактори секрецията на инсулин е недостатъчна и се получава завишено ниво на кръвната захар в организма. Много е важно навременото лечение на диабет, тъй кота болестта се развива доста бързо и ако не се лекува може да има фатален край.

Чрез инсулиновото лечение се уравновновесява съдържанието на инсулин и глюкоза , тоест кръвна захар в кръвта. Важно е да се знае, че инсулиновото лечение не нормализира функциите на панкреаса, тоест не му дава възможност да започне сам да произвежда така нужния за човешкия организъм инсулин. Чрез това лечение на диабета се цели по-скоро заместване на инсулина. По този начин задстомашната жлеза постепенно спира да го произвежда. Така с течение на времето задстомашната жлеза(панкреаса) закърнява и изцяло спира своята дейност.

При някои хора се наблюдава не намалена секреция на инсулина, а повишена инсулинова секреция в първия стадий. При това в началото нивото инсулина нараства, а след като настъпи изтощение на лангерхансовите острови се проявява захарния диабет. При тази вид захарен диабет не действа инсулинавото лечение.

Затова е много важно да се започне своевременно лечение на диабета в начална фаза или от 2-и тип(неинсолинозависим диабет), тоест когато нарушенията при щитовидната жлеза са непоправими. При този диабет природолечението дава много добри резултати.