петък, 12 февруари 2016 г.

Диабет тип 2 се смята за епидемията на ХХ век!

Недейте да се мъчите да се харесате на лекаря, особено когато става дума за диабет. Това казва д-р Александър Симидчиев в информацията по-долу.

Диабет тип 2 /неинсулинозависим/ се смята за епидемията на XXI в. 

Лечение на диабет - дълга поредица от процедури!
По-старото разбиране беше, че наднорменото тегло води пряко до сърдечносъдов риск и 60% смъртност от сърдечно-съдови болести.

Вижте и ТОВА: Всичко за лечението на диабет!

Само че връзката не е толкова пряка, обяснява докторът. От наднорменото тегло се минава през състояние, наречено инсулинова резистентност /неспособност на организма да използва собствения си инсулин/.

Тя довежда до нарушение на глюкозния и въглехидратния толеранс, което пък води до диабет тип 2. А при него сърдечно-съдовите усложнения са изключително чести. Трима от всеки 4 болни със захарен диабет тип 2 умират от сърдечносъдови заболявания.

Така че диабетът тип 2 е колкото ендокринно, толкова и сърдечносъдово заболяване. 

Мерките, които трябва да се предприемат, са първо за ограничаване на наднорменото тегло, но ако там не се постигне успех, трябва да бъдат подпомогнати клетките на панкреаса.

Това е орган, който човек товари, без да си дава сметка за състоянието му - той не боли, не дава признаци на заболяване. Затова захарният диабет тип 2 обикновено протича безсимптомно и прогресира бавно, открива се чак при появата на неговите усложнения, каквито най-често са сърдечно-съдовите заболявания.

Все пак човек трябва да отиде на лекар, ако забележи необичайна жажда, често ходене по малка нужда, лесна уморяемост, повтарящи се и бавно оздравяващи инфекции, намалено зрение, тръпнене по крайниците.

Още нещо интересно ТУК: Лечение на диабет с арония!

Когато говорим за диабет,  първото нещо,  за което се сещаме, е висока кръвна захар. 

Тя всъщност    е    следствие от изчерпване функциите на клетките на панкреаса,   произвеждащи    инсулин. Доскоро диабетът се диагностицираше именно по количеството на кръвната захар, измерено сутрин след поне 8 часа гладуване.

Но след толкова време без храна, дори човек да е имал проблем, който нарушава секрецията на инсулин, той няма да проличи. Затова методът не е достоверен, той показва само моментното състояние. Вече се използва измерването на т.нар. гликиран хемоглобин.

Нашите червени кръвни телца /еритроцитите/, живеят    средно    120 дни. Когато те са потопени   в   захарен разтвор, хемоглобинът необратимо се свързва с глюкозата. Полученото съединение се   нарича гликиран   хемоглобин.

Симптомите на диабет са много и са сложни.
Това е бавен процес - толкова бавен, че единственото, което премахва съединението, е разрушаването на еритроцита след 120 дни. По нивото на гликирания хемоглобин можем да съдим за количеството на кръвната захар във всеки момент през последните 4 месеца.

Методът е много по-точен, отколкото измерването на една стойност, която се влияе от това, дали сме гладували. Много от пациентите преди посещение при лекаря се въздържат да ядат сладко или гладуват ден, ден и половина, за да "му се докарат", да получат хубави резултати на профила, т.е. да не си спазват диетата.

В резултат на тяхното хитруване средното ниво на кръвната им захар е високо, а то е, което уврежда кръвоносните съдове, води до атеросклероза, инфаркт, инсулт, неврологични усложнения, слепота, ампутация на крайници.

Пациентът започва да има проблеми с панкреаса 9 до 10 години преди да се постави диагнозата диабет тип 2. 

Това е времето, когато може да се направи нещо. Затова новата тенденция в медицината е заболяването да се лекува със здрава ръка още от самото начало, включително с инсулин, за да се подпомогне панкреасът и да не се изчерпа функцията на неговите клетки.

Напоследък специалистите препоръчват ранната комбинирана терапия с медикаменти с допълващ се механизъм на действие такива, които повлияват едновременно инсулиновата резистентност и нарушената функция на клетките на панкреаса.

Целта е в рамките на 6 месеца от поставянето на диагнозата диабет тип 2 да се постигне ниво на гликирания хемоглобин по-малко от 6,5%.
***
Ако погледнем регистрите от преди 100 години, ще видим, че тогава при раждане са умирали 35-36% от децата, до към 40 г. са стигали 40% от населението, а до 80 г. - едва 10%.

Сега починалите новородени са едва няколко на 10 000, а до 80 г. в развитите държави стигат близо 80% от хората, което означава, че в света има много повече и много по-възрастно население.

Това променя изцяло структурата на заболеваемостта, отбелязва д-р Александър Симидчиев от София, който има специални интереси в областта на фармакоикономиката.

Ако в началото на XX век основната част от болестите са били инфекциите, а сърдечносъдовите заболявания и ракът са заемали малка част от структурата на болестите, то в края на XX в. основните болести са хроничните сърдечносъдови, онкологични, а туберкулозата и инфекциите са отстъпили много назад.

Все още обаче в медицинските университети се изучават главно болестите от началото на миналия век. И въпреки че това се прави на съвременно ниво, проблемите пред здравеопазването просто не са същите в сравнение с преди 50 години, напомня д-р Симидчиев.

Сега положението се владее от хроничните заболявания. "Голямата тройка" във вътрешните болести са диабет, астма и хипертония, които са толкова чести в обществото, че почти няма човек, който да не страда от една от тях. Това има и своите икономически последици.

Удължаването на живота и промяната в палитрата на болестите води до това, че сега медицината се задъхва и в богатите държави, и в най-бедните.