вторник, 21 септември 2010 г.

Певецът Боян Иванов: Лечение на диабет със 180 лева пенсия

Вече съм едно болно, смръщено старче, занимаващо се с лечение на диабет, признава изпълнителят на „Зеленоокото момиче"

- С какво се занимава в момента г-н Боян Иванов?
- С нищо не се занимавам. Аз съм един стар, болен инвалид първа група. Страдам от диабет и производните от него, така че и да искам, не мога да се занимавам с нищо. Bизическото ми състояние не позволява. Главно с лечение на диабет се занимавам.
- Ваши колеги алармираха, че заради изгорелите архиви на Концертна дирекция са обречени на мизерни пенсии. Вярвате ли на обещанията на министър Вежди Рашидов, че нещата ще се променят?
- Голямата беда е, че не сме млади. Това, че нямаме пенсии -е, няма да имаме. Винаги на нашия жанр се е гледало съвсем с лека ръка. Лекият жанр, леката музика. А пък ето Стефка Берова, аз и много други хора не сме толкова леки, качвали сме се на кантара, а сега и този диабет...
Мисля, че е коректно човек, като изработи годините в живота си и през цялото това време е плащал данъци, когато остарее и му дойде време за пенсия, да получи такава. Но на нас никога никой не ни е обръщал внимание. Много се съмнявам, че и сега ще ни обърне. Но поне е някакъв опит.
- Всъщност вие в момента сте пенсионер по инвалидност, а не за прослужено време. Ако не е тайна, колко лева е пенсията ви?
- 181 лева.
- Не можете да си платите само лечението на диабет с тези пари.
- Мога, за лекарствата точно стигат.
- А съпругата ви работи ли?
- Работи, слава Богу. Иначе не знам какво щеше да стане с нас. Но ако обърнем поглед към жълтата преса, ще се окаже, че и аз дейно работя на някакъв автомобилен паркинг в "Люлин". Скоро прочетох, че в "Младост" съм имал тристаен апартамент който поради това, че няма с какво да живея и какво да ям, съм го продал. Ей такива весели неща.
- Което значи, че не са ви забравили...
- Не знам дали не са ме забравили, но не е коректно. Лично аз се лаская от мисълта, че през живота си съм оставил зад себе си една добра следа, една усмивка и си мисля, че има още много хора, които ме обичат.
- Така е, но да си призная напоследък ваши изпълнения нито по радио съм чула, нито съм ви видяла на телевизионния екран.
- Ами не е модно днес. Днес излизат други песни, слушат се други изпълнители. Вкусът е изместен в друга посока. Ние сме поначало с такава памет, а и с диабет, захарна болест, за които е нужно спешно лечение. Забравяме си всичко.
- Като че ли дамите от вашата професия и на вашата възраст са по-активни Лили Иванова, Марги Храмова, Йорданка Христова, Мими Иванова...
- Въпрос на физика според мен и на здраве. Желая им много дълги години да са така активни и здрави, но не знам дали би било така и при мъжете. Просто мъжете винаги са били с по-малко ангажименти, по-малко любопитство са будили. Жената си е жена няма какво да се лъжем. В тази професия жените имат приоритет. А тези имена, които цитирахте, Господ ги е дарил със сила, с активност, която не се дава на всеки.
- Преди 15 години направихте с колегите ви Борислав Грънчаров и Борис Гуджунов трио "Бо-Бо-Бо". Какво се случи с него? И той ли - с лечение на диабет...?
- Направихме го. Оказа се много успешно. Изпяхме хубави песни от световен план. Радваха ни се хората десетина години и приключи. Публиката на забавния жанр са предимно млади хора. А младите хора не могат да се докоснат до това, което им предлагаме ние. Просто те имат друг вкус.
- Но ви останаха приятелите?
- О, да. И това е може би най-приятното нещо в живота ми. Наистина зад гърба си аз съм оставил само приятели -в цялата страна. Естествено, вече не съм онзи човек, който съм бил някога. Бях луд. весел, а сега съм едно болно, смръщено старче и не мога да се понасям. Сега не бих могъл да сътворя приятелства, но имам такива.
- Как разпускате, когато се съберете - сигурно песни, китари?
- Не се събирам. Просто не ми се събира с никакви хора. Нито искам да ходя някъде, нито каня у нас. Тъжно звучи. Бих могъл да кажа много красиви неща - колко хубаво живея, как възрастта не пречи. Но истината е друга - мрачна и тъжна. Като се видя с връстници, започват приказки за болести, за кръвна захар, за лечение на диабет...
- Какво стана с кулинарните ви увлечения?
- Те са по наследство. Дядо ми беше страхотен готвач. Интересувал съм се от готвене, приятно ми е било. Само че съм краен. Които не може да сготви нещо както трябва, отписвам го. Което е много некоректно, защото колкото хора, толкова и вкусове.
-Сигурно жена ви не смее да стъпи в кухнята.
- Не, тя смее, но няма възможност. А и менюто трябва да е съобразено с лечението на диабет.

Няма коментари:

Публикуване на коментар