Неотложно трябва да се приеме действаща национална програма за профилактика, лечение и предпазва и от усложнения, категорични са изтъкнати енцокринолози
Разпространението на захарния диабет и в България придобива застрашителни размери, съобщи пред журналисти проф. д-р Анна-Мария Борисова, председателка на Българското дружество по ендокринология (БДЕ). През 1996 г. заболелите са били 2% от населението, а през 2006-а те вече са 8,3%, сочат данни от изследване, осъществено по проект на дружеството. Около 40% от болните дори не подозират за това. Други 10,3% пък са в състояние, наречено "преддиабет".Основните рискови фактори, отключващи диабета тип II, си остават обездвижването, свързаното с него наднормено тегло и наследствеността. В България 25% от населението е със затлъстяване, а 37% - с наднормено тегло. Излишните килограми увеличават риска за заболяване 3,5 пъти, посочи проф. Борисова. От диабетиците в нормата са едва 13%. А захарният диабет от своя страна носи 4 пъти по-висок риск за развитие на високо кръвно налягане. Фамилната обремененост се среща при 1/4 от диабетиците.
Около 95% от случаите на диабет са от втори тип, посочи доц. д-р Цветалина Танкова, началник на Клиниката по диабетология към УСБАЛЕ "Акад. Ив. Пенчев". Засегнати са всички възрасти, но най-вече хора в най-активната: 35-65 г. "Старческият" диабет (тип II) все повече подмладява и вече се открива и при децата, би тревога ендокриноложката. Но и т.нар. младежки диабет (тип I) също се увеличава - с 3% годишно. За съжаление, както показва изследването на БДЕ, голяма част от болните у нас са с лош гликемичен контрол и не се лекуват правилно.
Само 39% са компенсирани по отношение на гликирания хемоглобин, който е показател за дълготрайния контрол на диабета, посочи доц. д-р Владимир Христов, ръководител на Клиниката по ендокринология в университетската болница " Александровска" - София. А това води до тежки, инвалидизиращи усложнения: слепота, инфаркти и инсулти, хронична бъбречна недостатъчност, ампутация на крайниците. Към 30% от диабетиците страдат от възпаление на бъбреците, което впоследствие се усложнява и довежда до потребност от хемодиализа и бъбречна трансплантация.
От поставените на бъбречна хемодиализа 50% са диабетици, посочи ендокринологът. Броят на оперативните интервенции на диабетно стъпало расте годишно с 50%. Борбата с диабета има две посоки: първичната профилактика, чрез която да не се допусне развитие на заболяването, и вторичната профилактика, насочена към предотвратяване на усложненията при вече появила се болест. За осъществяване и на двете е потребна действаща национална програма, категорични бяха изтъкнатите ни ендокринолози. Както и че тя трябва да бъде приета неотложно.
 |
| Д-р Анна-Мария Борисова разказва за "епидемията" от диабет. |
Информацията е от 2006 година.
